Мит №1
Децата учат чужд език по-бързо и по-лесно отколкото възрастните
Това е един от най-масово поддържаните и разпространени митове. Често може да се чуе изречението „Децата по-лесно учат чужди езици“ или „ Чужд език е добре да се учи в детска възраст, след това е трудно“. Тези твърдения имат своите основания, но не се валидни винаги и във всички случаи. Погрешно е да се твърди, че това е правило. Разбира се, вярно е, че децата могат да учат по-лесно чужд език, предвид чисто биологически особености на развитието, но това не означава, че всички възрастни са неспособни да учат с темповете на децата.
Според изследванията, факторите, оказващи влияние при ученето на чужд език не са само биологически, т.е. възрастта не е най-важният фактор. В определени условия възрастните могат да покажат дори по-добри резултати от децата при ученето на чужд език.
Методиката на обучение е вероятно най-важният фактор при усвояването на чужд език. Когато методът на обучение не е достатъчно ефективен или липсва интерес, особено при децата, това се отразява директно в по-лоши резултати в усвояването на езика. Дори и с неподходящ метод, възрастните, за разлика от децата, могат до известна степен да компенсират това като дадат точна и ясна обратна връзка на преподавателите, които от своя страна да направят промени в своя подход, така че успешно да се подобри ефективността на процеса на учене. Освен това при възрастните стимулът за учене на език е доста по-различен от този на децата.
Най-важното, когато говорим за ученето на език при различни възрастови групи е, че условията, ситуацията и други подобни фактори при ученето на чужд език са съвсем различни за децата и за възрастните.
Мит №2
Ученето на чужд език е същото като ученето на този език за бизнес цели
Способността за ежеднвена комуникация на чужд език не дава необходимата подготовка и способности за бизнес комуникация. Курс по чужд език не може да замести курс по същия език с бизнес насоченост.
Езиковите умения, необходими в бизнес общуването и различните професионални сфери, се различават от тези, които са достатъчни в ежедневното общуване. Поради това се налага изучаването на език за бизнес цели, отделно от изучаването на езика за ежедневна комуникация. Курсовете по език с бизнес насоченост дават знания и за спецификите на езика при общуването при бизнес срещи, изготвянето на презентации, воденето на кореспонденция и други. Освен това лексиката, типична за различните професионални сфери, има своите особености, които е невъзможно да бъдат усвоени при употребата на езика за ежедневна комуникация.
Мит №3
Разбирането на чужд език не е владеене на езика
Този мит се корени в идеята, че разбирането на езика е достатъчно за комуникация на този език. Но това е неправилно схващане. Има голяма разлика между разбиране на езика и владеенето му. Човек може да разбира езика или по-точно да си мисли, че го разбира, но това изобщо не означава, че може да говори на него, още по-малко, че го владее в достатъчна степен. Всъщност, поставен в чуждоезикова среда, човек разбира ситуацията, в която се намира, разбира контекста и от там свързва чутото като изрази и познати думи със ситуацията. Но тук липсва знание на граматиката и основните правила на езика. Още повече това не дава способност за водене на разговор или изразяване на мисли и мнение на дадения чужд език. Разбирането е едва началото на пътя по изучаване на чужд език.
Мит №4
Най-добрият начин за усвояване на чужд език е говоренето
Всъщност това не е най-добрият начин за учене и усвояване на език. Но все пак е изключително важно в процеса на учене на чужд език, човек да започне да го упражнява, говорейки колкото може по-рано и колкото може повече. Говоренето не е учене само по себе си, а е един много добър начин за упражняване на езика – граматика, лексика и т.н. По тази причина преподавателите по чужди езици се стремят да стимулират своите ученици да говорят повече. Освен това, в крайна сметка, говоренето е част от езика, така че няма как човек да владее език, без да умее да говори на него.
Мит №5
Най-добрият начин за учене на чужд език е да живеете в страна, в която той се говори
Много хора мислят, че животът в чужбина е гаранция за научаването на езика на дадената страна. Всъщност ако човек не изучава езика, а разчита само на ежедневната си комуникация, ще усвои само тази част от езика – битовата лексика или евентуално специализирана професионална такава, в зависимост от работата му. Но познанията му по граматика няма да бъдат на високо ниво. Ежедневният език не може да даде дълбоки и широкообхватни познания за езика като цяло.
Животът в чужда страна може да накара човек да научи само необходимото за бита му, което съвсем не означава владеене на езика. Изучаването на език на по-високо ниво е въпрос повече на лично желание, амбиция и стимул, отколкото на принудата на обстоятелствата от живота в чужбина. Но ако човек има нужната мотивация, може да достигне много добро ниво на владеене на чужд език, изучавайки го и в собствената си страна. Животът в чужбина би помогнал, доколкото би осигурил непрекъснат контакт и разговори с носители на езика (native speakers), което от своя страна помага за усъвършенстване на езика и най-вече на акцента. Като допълнение към това, може да се каже, че по този начин човек се запознава с регионалните специфики, диалекти, а и с жаргонни думи – неща, които няма как да се научат във формалната среда на чуждоезиковото обучение.
Със сигурност е за предпочитане първо да учите езика в своята страна, след което да заминете в чужбина, където да упражнявате и усъвършенствате езиковите си знания.
Източник:
Delow
