Малко хора биха оспорили факта, че езикът е един от основните цивилизационни фактори за човечеството и в голяма степен една от фундаменталните характеристики, които ни оразличават от другите видове. Езикът е именно този компонент, който ни позволява да се фокусираме върху обектите в заобикалящия ни свят, той ни позволява да пренесем усещания и значения на събития и обстоятелства, които иначе биха потънали в забвение. Езикът придава форма на спомените ни и ни позволява да изразим чувствата си. Накратко казано, езикът е начинът ни на мислене, той е нашата операционна система. Речта дава израз на вътрешните ни монолози и по свой начин вътрешните ни монолози текат под формата на реч. Затова се смята и че ролята на говоренето при процеса на учене, особено при процеса на учене на един чужд език, е от критично значение.
История на говоренето в класната стая
Академичният дискурс отдавна е установил важността на говоренето в класната стая, то е единственият способ за предаването на информация и идеи. В ранната история на образованието обаче учителите са притежавали по-авторитарни функции и от учениците се очаквало предимно да възприемат пасивно идеи, без да участват много в процеса на говорене. По това време, когато владеенето на чужди езици е било най-вече аксесоар на ревера на аристокрацията, умението на хората да четат и да разбират поне малко е било повече от достатъчно, тъй като езикът се е използвал главно за четене и възприемане на готови съобщения, но не и за синхронна комуникация. Концепцията за синхронната комуникация набира сила с напредващите процеси на глобализация, както и със засилващото се влияние на технологиите, които ни позволяват да преодоляваме пространствата и предполагат много повече жив и непосредствен контакт с хора от цял свят. Така с течение на времето от напълно пасивни приемници учениците, постепенно започнали да отговарят на конкретно зададени към тях въпроси, в последствие да вдигат ръка за участие, да участват равноправно в дискусии с преподавателите си, до наши дни, когато ученикът е окуражаван да бъде по-активен и да говори повече от своя наставник.
Разговорите изграждат основите на грамотността
Измежду всички видове езикова грамотност лингвистите отделят особено внимание на говоренето. Не само защото то включва редица психологически процеси, които четенето и писането, например, не предполагат, но и защото се смята, че именно речта е социалното ни умение, според което биваме оценявани в ежедневието. Говоренето на чужд език изисква още повече умения и усилия и класната стая е първата среда, в която учениците се чувстват комфортно да преодолеят комуникативни, социални и езикови бариери. Обикновено при носителите на езика именно речта е първата езикова компетенция, която се развива, преди четенето и писането. След разбирането идва самото говорене и едва години по-късно на децата се налага да пишат. За съжаление хората, които учат нов чужд език, не разполагат с лукса да говорят този език в средата си и трябва да се научат да говорят едновременно с разбирането, писането и четенето. Така например при една IELTS подготовка цената за недотам развитото умение за говорене може да бъде негативният резултат на изпита.
Как да проведем разговор на чужд език в средностатистическата класна стая?
Разговорите по време на занятие често са ограничени до толкова, че да се установи нивото на разбиране на учениците, а не с цел да се развие тяхното умение да се изразяват. Често преподавателите по чужд език доминират в разговора, което е предпоставка за по-ниския му резултат. Освен това доказано ученици с по-висок социален статус или просто с по-добри резултати на курса до момента имат склонността да окупират пространството, предвидено за останалите. Важно е на учениците не просто да се задават въпроси, но и да бъдат създадени, условия, в които те да диалогират помежду си.
Как различията между учениците се отразяват върху речта им?
Особено когато говорим за преподаването на английски език важно е да се отбележи, че учениците почти никога не са хомогенна група. В съвременния свят всички имат нужда да учат английски, независимо какви са техните произход, социален статус и интереси. На учителите се налага да се приспособят към работата както под формата на индивидуални уроци с деца, възрастни и специалисти, така и към групови занятия, включително и корпоративни езикови обучения, където хората често имат крайно тясна насоченост. Ключови са няколко фактора: доколко учениците владеят добре майчиния си език, от какво поколение са, колко езика говорят и от какви езикови групи, каква е мотивацията им, какъв е социалният им статус. От значение са и личностни качества, с които учителят следва да се съобрази.
Източник:
http://www.ascd.org/publications/books/108035/chapters/Why-Talk-Is-Important-in-Classrooms.aspx
