Преподаване на английски език на деца със специални образователни потребности – митове и реалност

септември 29, 2015

„Знам, че в групата ми има деца със специални образователни потребности и искам да им помогна и да ги направя равноправна част с другите, но като че ли не успявам…“
Вера, начален учител в Испания

Ако сте учител по английски език на деца с със специални образователни потребности, навярно и вие сте се чувствали така понякога. Волята за интеграция и изработването на универсални учебни планове не са достатъчни, за да се гарантира пълноценното участие на децата със специални образователни потребности в часовете по чужд език. Необходими са усилие и желание от страна на самите педагози. В часовете по английски този процес е особено труден, тъй като повечето от учителите имат само филологическа степен, но не и необходимата педагогическа квалификация за работа с такива деца. Тъй като у нас въпросът става все по-актуален и от учителите се очаква да бъдат компетентни в работата си с всякакви деца, решихме да изложим някои от митовете за преподаването на английски за деца. София разполага с немалко училища и педагози, които имат опит с деца със специални образователни потребности. Допитахме се до тях относно основните заблуди на един учител в тази сфера.

Мит 1 – Учителите, които работят с деца със специални образователни потребности трябва да бъдат психолози или тясно профилирани в тази сфера педагози, за да се справят.

Оказва се, че това всъщност не е наложително. Разбира се, че познанието по психология и педагогика в тази област няма как да бъде излишно, но много по-важно е учителите действително да познават добрите практики на класната стая, като качествено управляват пространството, дейностите и наличните материали. Децата със специални образователни потребности се нуждаят от ясни правила и инструкции, задачи, които да създават у тях усещането за постижение, имат нужда да усещат, че учителят им им отделя внимание и го е грижа за тях и са значително по-податливи на мултимодални методи на преподаване. Ако погледнем реално на нещата, от един добър учител се очакват всички тези неща, независимо дали той работи с деца със специални образователни потребности или не.

Мит 2 – Децата със специални образователни потребности имат негативно влияние върху напредъка на останалите ученици.
Децата със специални образователни потребности имат различна роля в класната стая и тя е най-вече да научат околните на някои меки умения, които ще бъдат важни за живота им в последствие. За децата е естествено да приемат, че едни имат нужда от повече подкрепа при процеса на учене от други и възрастните са за това, за да разбират и използват този тип приемственост у децата.

Мит 3 – Децата със специални образователни потребности не могат да учат чужди езици.
Това съвсем не е вярно. Изучаването на английски език позволява на такива деца да развият важни умения като слушане, редуване с други деца, работа по групи, изчакване на внимание, идентифициране на черти и характеристики в даден обект или човек, усвояване на социалния език и изразяване на мнение. Това са умения, често практикувани при преподаването на английски за деца. София разполага с редица школи, в които тези практики са възприети като обичайни.

Мит 4 – Изисква се много допълнителна работа и планиране.
Планирането на едно занятие по английски език включва съобразяването с интересите и потребностите на учениците така или иначе. Предварителното премисляне на това как да се предложи умерено количество информация по най-атрактивен и запомнящ се начин е част от всяко занятие така или иначе.

Мит 5 – Учителят не може да „реши“ проблемите на децата със специални образователни потребности и няма какво да направи за тях.
Представата, че децата със специални образователни потребности биват интегрирани в учебния процес с цел да се влияе на тяхното здравословно състояние е погрешна. Като всички други ученици те имат своята база и обща култура, над които имат нужда да надграждат. Точно както те учат при съприкосновението си с другите деца и с учителите, така и от тях има какво да бъде научено.

Няколко съвета за това как да направите по-гостоприемна класната стая:
1. Изградете си подход към детето, не към етикета „специални потребности“
2. Стимулирайте децата, като ги въвличате в дейности, изискващи емпатия, креативност, хумор и разбиране на околните.
3. Създайте правила, които да задължават децата да взаимодействат като равни и да работят заедно.
4. Създайте възможност всички деца да взаимодействат на съответния език.
5. Използвайте позитивен тон в класната стая. Казвайте на децата какво очаквате и бихте искали те да направят или постигнат, а не какво забранявате и не одобрявате.

Източник:

https://www.teachingenglish.org.uk/article/teaching-english-learners-special-educational-needs-sens-%E2%80%93-myths-realities

Коментари
Обучение на четири очи или какви са особеностите и предимствата на индивидуалните уроци /Част 1/Как да развиете езиковите и говорни умения у детето си, използвайки игри и позитивно ежедневно общуване

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *