Защо трябва да учим чужд език, докато сме млади?

март 16, 2016

Светът е глобална мрежа от информация. Най-ценното в наши дни е не толкова финансовото състояние, нито социалният статус, колкото достъпът до информация и правилното боравене с нея.

Когато стане дума за потока от новости, който ни залива, то задължително се намесват и различни езици. Английският е масов и повсеместно разпространен, но освен него други езици като испанският, немският, френският и, с набираща сила, китайският оформят езиковото пространство в световен мащаб.

Какво значи това? Отговорът е очевиден – от първостепенна важност е да владеем чужд език. Колкото повече, толкова по-добре.

А кога да се захванем с изучаването му? Сентенцията: “по-добре късно, отколкото никога” върши работа. Все пак вариантът, който ще ни бъде от най-голяма полза, е: „колкото по-рано, толкова по-добре.
Учените са единодушни, че ранното изучаване на чужд език от децата е не само полезно за умственото и психологическо развитие, но даже предпазва вече отрасналите индивиди от различни болести (като алцхаймер например), появяващи се в късна възраст. С две думи – ако знаем поне още един език освен майчиния, то не само сме по-умни, но и по-здрави, обобщават специалистите.

За да не е голословно горното изказване, нека приведем няколко от многото примери в полза на усвояването на чужд език в ранна възраст.

  • Когато си малък, всичко е лесно като на игра. Експертите са категорични, че малките деца учат езика, било то майчиния или втори чужд, с изключителна лекота. Това се дължи на факта, че между 2 и 6 годишна възраст в мозъка на всеки малчуган са активни центровете за възприемане на език. С течение на времето капацитет на работа на тези рецептори намалява. Така децата след 7 годишна възраст трябва да положат усилие, за да овладеят новите знания.
  • Чуждият език не само не пречи на научаването на майчиния, а дори спомага процеса. Широко се е разпространил митът, че децата, които от малки са изложени на два или повече езика в ежедневието си, вместо да ги научат, се объркват и дори имат проблеми с общуването на родния език. Това твърдение бе разбулено от учените, които на база експерименти и дългогодишни наблюдения, стигнаха до извода, че проблемите в комуникацията не са следствие на билингвистичността. Излагането само на един език, по тази логика, също не значи, че ще спомогнем комуникативното развитие на отрочето си. Ако налице са някакви затруднения при общуване, то причината е редно да се търси извън изучаването на чужди езици. При поотрасналите хлапета в ученическа възраст работата с втори език дава преимущество, хвърляйки яснота върху основните принципи на действие на езика. Децата схващащи по-лесно как работи граматиката, защо и как се прилагат правилата при формиране на речта.
  • Перфектно произношение. Учените излизат с още едно твърдение. То именно гласи, че с възрастта мозъкът губи способност да възпроизвежда звуци. Това ще рече, че колкото по-рано детето започне да чува чуждия език в пространството около себе си, толкова по-лесно, бързо и безпроблемно то ще започне да имитира говора. Това е естествен процес при мъниците. Те възпроизвеждат характерни и сложни звукосъчетания без усилие и могат спокойно да усвоят дори конкретен акцент.
  • Свеж акъл на старини. Факт е, че боравейки със повече езици, мозъкът функционира по-добре. При полиглотите остаряването по-рядко е съпроводено с характерните нарушения, проявяващи се при други представители на дадената възрастова категория. Мисълта е в по-добра форма и по-ефективна, смятат учените.
  • Златни бонуси. В днешно време конкуренцията е силна, себедоказването е задължително за желаните големи успехи. За постигането на целите трябват личностни качества. Такива се развиват неусетно с изучаването на чужд език. Способностите за посрещане и справяне с проблеми са по-добри, креативният размах на мисълта е по-широк, умът е гъвкав и лесно се справя с мулти-таскинг (паралелно занимаване с няколко начинания наведнъж). Умението за запаметяване е увеличено.
  • Самоуверено хлапе. Освен всички ползи за умственото развитие на преден план излизат и плюсовете в личностното разгръщане на малчуганите. Още от най-ранна възраст децата искат да се докажат и да заслужат усмивката и одобрението на възрастните. Докато учат нов език, те биват поощрявани от своите родители и учители за напредъка си. Така хлапетата градят самоувереност, при това на реални постижения. Осъзнавайки това, малкият мозък вае самочувствие на база успех и прави от отрочетата ни едни малки надъхани личности.
  • Академични постижения. С оглед на предните редове нека добавим и факта, че подрастващите, които изучават езици, се справят по-добре в училище и в университета. Имат по-успешна кариера, по-добри взаимоотношения. Това показват събраните статистики през последните години. В частност умението за четене на текст се подобрява, както и оценките по математика. Затова експертите съдят по по-високите резултати на стандартни тестови форми (от типа на американския SAT), които показват многоезичните възпитаници.
  • По-добри граждани на света. Дори и да звучи все още далечна фраза „гражданин на света“ е важна формулировка за съвременния млад човек. Той пътува, контактува, обменя опит и знания. Този допир с различни култури е обогатяващ. За да е пълноценен обаче, човек трябва да умее да разсъждава, да може да учи в движение, да показва толеранс и широка скроеност на мисловния процес. Все качества, които се развиват паралелно и неусетно в хода на ученето на езици.
  • Навици и отговорности. Една практична гледна точка: младият човек, особено малките деца, са натоварени с по-малко отговорности от типа на тези, с които възрастните имат ежедневен сблъсък. Мисълта не бяга към проблемите в работа, битовите сметки, роднинските напрегнати ситуации. Младият мозък е необременен, а оттам и разполага с възможност за силна концентрация върху една задача. Ученето на чужд език не представлява непосилни опити за фокусиране на мисълта. Разбира се, разсейващи фактори има, но те са различни от тези, които един възрастен обучаващ се среща. Що се отнася до навиците: учениците и студентите имат активен навик да обработват, запаметяват и боравят с материала от новопридобити знания. За работещи хора, отдавна приключили вземане-даване с учебната скамейка, да се върнат към навиците си за учене е не само трудно, но може да се окаже и причина за отказване от езика.
  • Активната комуникация. Какво се оказва – фейсбук и другите социални мрежи от този тип, играенето на онлайн игри с играчи от цял свят, гледането на филми и слушането на музика спомагат заучаването на дадения език. Това са все занимания, характерни за младото поколение, което сякаш е родено със смартфон в ръка. Плюсът е, че хлапетата слушат, забавляват се и разпускат в среда с активно присъствие на езика. Възрастните също имат желание и потребност от такива занимания, но тривиално погледнато, те просто не разполагат с необходимото свободно време. Денят е разпределен между работа, семейни отговорности, домашни задължения.

Ето защо, горещо се препоръчва да се захванем с чужд език, докато сме млади. Разбира се, ако малко сме натрупали годинки, няма страшно. Със силна мотивация и ясни цели резултати се постигат на всяка възраст. И все пак, колкото по-рано, толкова по-добре. Нека дадем висок старт на децата си, направим реализацията в живота им лесна, приятна и обещаваща. Да заложим на изучаването на втори език от най-ранно детство.

Източник:

Delow

Коментари
Защо е добре да знаем езици?Как да се ориентираме кой е подходящия за нас език за изучаване?

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *